ЗЕТ (Законът за електронната търговия) в резюме

Глава първа – общи положения

Същност на закона за електронната търговия (в сила от 24.12.2006 г. Обн. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г. ) е т.нар. „предоставяне на услуги за информационното общество” (чл. 1, ал. 2). Това са такива услуги, които се осъществяват чрез използване на електронни средства и обикновено са възмездни (чл. 1, ал. 3). Тези услуги се предоставят свободно.

За „информационно общество” се приема общество, в което основният ресурс е информацията и нейното разпространение, употреба и произвеждане са основните икономически, културни и политически дейности.

Централни понятия са доставчик и получател на услуги на информационното общество. Доставчикът е е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество, а получателят съответно ги получава и ги използва с професионална или друга цел (чл. 3, ал. 2 и 3).

Глава втора - задължения за предоставяне на информация

Доставчикът е длъжен да предоставя на получателя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп до информация :

  • за името си/наименованието си, както и за постоянния си адрес и седалището си на управление, като трябва и да посочи адреса за упражняване на дейността си, ако е различен от постоянния му адрес.
  • Доставчикът е длъжен и да оставя данни за пряка коренспондеция, включващи телефон, е-мейл или друг контакт. (чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4) В доста случаи обаче тези текстове от закона не се спазват и интернет е пълен с онлайн магазини, продаващи всякакви стоки, някои със съмнителен произход, а единственият начин за връзка с доставчиците е контактна форма, вградена в сайта.
  • Доставчикът е длъжен да предостави публични данни за вписване в търговски или друг публичен регистър – процентът на неспазване на този текст е голям, особено когато става въпрос за електронни магазини. (чл. 4, ал. 1, т. 5)

Търговски съобщения

По смисъла на този закон това са съобщения с рекламна или друга цел, които представят пряко или косвено стоките или услугите, или репутацията на лицето, което извършва търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия (доставчика) (чл. 5, ал. 1) За тях също законът за електронна търговия е отредил набор от изисквания, в това число:

  • Да бъдат лесно разпознаваеми като търговски ( ако са търговски) (чл. 5, ал.3, т. 1)
  • Ясно трябва да идентифицират физическите или юридическите лица, от които са изпратени(чл. 5, ал.3, т. 2)

Това важи както за желаните електронни съобщенията, така и за непоисканите такива.

За непоискани търговски съобщения се смятат всички съобщения, които са изпратени от доставчик на услуги или стоки по електронната поща без предварителното съгласие на получателя.

Чл. 6, ал. 1 изрично посочва, че в случай на непоискано търговско съобщение, доставчикът е длъжен да „ осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя. ”

(2)(Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Комисията за защита на потребителите води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

Трета и четвърта алинея на същия член гласят, че се забранява изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2., както и че се забранява изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие, което буквално забранява изпращането на непоискани търговски съобщения като цяло.


Още статии от категорията