Кредитни дружества и частни банки

По-главните банки в Париж носят общото наименование кредитни дружества. С изключение само на Парижката и Нидерландската Банка, всичките други могат да се нарекат влогови банки, или, по-добре казано, банки, които приемат на текущи чекови сметки суми за оползотворения. Най-главните банки, според степента на номиналния им капитал са:

Към тоя списък може да се прибавят и дружествата, устава на които предвижда за операциите им една определена цел, а именно: Алжирското поземлено земеделско кредитно дружество, Френското поземлено дружество и пр. Към същия списък може да се прибавят и клоновете на по-главните иностранни банкови учреждения в Париж, а именно: Императорската отоманска банка, Императорската кралска привилегирована банка на австрийските земи, Руската банка за външна търговия, Бернската федерална банка и пр. Частните пък банкери се подразделят на разни категории, според операциите и вида на сделките, които са предприели да вършат. Висша банка се нарича групата на големи банкери, които авансират суми на правителства и на главни предприятия, издават титри, плащат купоните им и въобще участвуват във всичките големи сделки, които изискват съставянето на финансови синдикати.

Сконтови банки, според както самото им име ги показва, се наричат тия банки, които се занимават специално със сконтиране и инкасиране на търговски ефекти. Тия банки улесняват с кредит само търговците и индустриалците. Някои банкери се занимават специално с търгуване на борсови ценни книжа, а така също и с техните арбитражи, други пък служат като посредници на големи банкови къщи, които боравят на парижкото тържище и се наричат с простото наименование самсари. Всяка банкова къща, обръщателните средства на която се състоят само в собствения й капитал, ограничава своята деятелност и, следователно, добива по-малки печалби. Сконтовите банки увеличават оборотните си средства, като пресконтирват сконтираните вече у тях ефекти на клиентите си.

Кредитните дружества приемат влогове на суми, платими в определен срок (срочни), или пък на виждане (текуща чекова сметка). Срочните влогове се приемат за един период от шест месеци до 5 години и процента на лихвата, която носят е толкова по-висок, колкото срока за изплащането е по-далечен. Процентът на лихвата не е по-малък от 1, нито по-висок от 5. Срещу пласираните по този начин суми от капиталистите, банките обикновено издават на вложителите удостоверения на заповед и на носител, придружени със съответстващите купони и бонове за изплащане на полагащата се лихва за 6 месеца.

От това се вижда, че сумите, които постъпват в кредитните дружества от влогове, им доставят достатъчни оборотни средства, и не им се явява нужда да изискат от акционерите да внасят напълно капитала по подписаните от тях акции.

Влоговите банки могат до известна степен да употребят капитала си в дългосрочни операции, т. е. да го имобилизират, а също и влоговете, които имат по-дълъг срок за изплащане; обаче вложените у тях суми на текуща чекова сметка, със задължение на плащане при поискване, или с твърде къс срок, не трябва да се имобилизират.

Административните съвети при нашите главни финансови учреждения с благоразумие употребяват сумите, произходящи от влогове - мярка, която не може да не се похвали. Това се вижда от публикуваните баланси, където обратната партида на сумите по краткосрочните и безсрочни влогове се представлява в актива винаги в сигурни операции, които позволяват, даже и в време на дълга и остра криза, да се изплащат моментално и напълно всичките вложени по текущи чекови сметки суми, дори и тогава, когато всичките вложители биха помислили да се възползуват от правото си да изтеглят влоговете си наведнаж.

Лихвата, която носят сумите по текущи чекови сметки и по безсрочни влогове, е от твърде малък процент. Обикновено тая лихва се определя в размер на 1% годишно; може да се приеме още, че от няколко години насам тоя процент е намален до ? % минимум и до 2 %максимум.

Сумите, с които кредитните дружества разполагат от влогови сметки се представляват:

  1. от наличността, която имат в касата си и от тая, която имат в Банк-де-Франс;
  2. от търговските ефекти, които лесно могат да се пресконтират в същата банка;
  3. от текущия им портфейл срещу странство, който в случай на нужда може да се пресконтира при иностранните банки; и
  4. от портфейла им в обезателства по заеми срещу книжа, които Банк-де-Франс приема за гаранция при отпускане на такива заеми.

Паричните средства, с които нашите кредитни учреждения обикновено разполагат, надминават с няколко пъти сумата на безсрочните влогове, понеже към лесно реализируемите ценности се числят и известни първостепенни книжа, които много лесно може да се осребрят, като се заложат, или се дадат като гаранция за заем. Частта от невнесения пък капитал е допълнителна гаранция и една твърде сигурна разполагаема наличност, тъй като по-голямата част от акциите на кредитните дружества са поименни. Изобщо, всички почти кредитни дружества се занимават с банкерски операции. Някои от тях, чрез откриване на агентури в Париж и клонове в провинцията и в странство, успяват да развият голяма деятелност, както в търговски и индустриални предприятия, така и в сделки с частни лица, на които дават всички възможни банкерски услуги.

С отваряне на чекова сметка в едно кредитно дружество, например в Контуар д'Есконт, в Креди-Лионе или в Сосиете Женерат, стопанинът и рентиерът, лекарят и адвокатът, съдията и нотариусът, търговецът и индустриалецът, с една дума всички, без изключение, могат да поставят вън от всяка опасност за загуба, за кражба и пожар, парите и ценностите, които притежават. Като вложат на съхранение титрите или ценностите си в едно такова кредитно учреждение, те се осигуряват против всяка опасност, а пък всъщност плащат една твърде незначителна комисионна за правопазене. Независимо от това преимущество, вложителите се ползуват и от друго, а именно: кредитното учреждение се грижи само да събира на падежа, без никакви разноски, стойността на купоните на вложените титри и минава събраната по тоя начин сума към кредита на сметката на надлежния вложител, или я оставя на разположението му.

Притежателите на чекови сметки могат да сконтират и да инкасират чрез кредитните дружества търговските си ефекти срещу Франция и срещу странство. Те могат така също да инкасират фактурите си, като избягват по тоя начин рисковете, разноските и даже неприятностите, които често пъти се срещат, когато вършат това инкасо чрез частни лица.

Кредитните учреждения приемат да извършват подписки за всякакви видове ценни книжа, било за сметка на клиентелата си или на публиката въобще. Те издават кредитни писма, носителите на които могат да ги употребяват за нуждите си по всички главни градове в страната и в странство. Почти всичките кредитни дружества и частни банкери приемат да изплащат купони и да вършат борсови поръчки чрез борсовите агенти в самата борса, в банковото или свободното тържище (вън от борсата), както и срещу иностранни пиаци.

Преводите с чекове влизат в числото на операциите, които банките и кредитните дружества вършат. По искането на притежателите на чекови сметки, те изпращат така също банкноти и други ценности с препоръчани писма, безразлично на кое и да е местоназначение.

Кредитните дружества вършат всички видове операции с ценни книжа, като: вносове, размяна, подновяване на листове с купони, прехвърляния, конверсии и пр. Те отпускат заеми срещу ценни книжа и отварят, са известни условия, сконтови и кредитни текущи сметки с или без специална гаранция.

Големите кредитни дружества продават на публиката в брой облигации на по-главните компании на френските железопътни линии. Продажбата на тия титри се извършва без никаква комисионна и по определената от компаниите цена, даже и когато титрите са поименни.