Каса

Касовата служба в банките не е еднообразна. По причина на многото операции с публиката, банките имат: главен касиер, касиер при каса приход, касиер при каса разход и техни помощници. В някои големи банки, на които операциите не са. много раздробени, има само главен касиер. Той е довереното лице и често пъти бива лично заинтересован в работите на учреждението, в което служи. Касиерът се занимава по сделките на банката с клиентите й, а последните имат към него същото доверие, каквото имат и спрямо самата банка. Касиерът обикновено води едно кратко счетоводство за постъпленията и разходите, а счетоводителят е натоварен с записването на операциите по касовата служба.

Касиерът във всяко голямо кредитно учреждение е началник на един отдел, в който всичко се централизира. Задачата на контролата е да знае положението на сметките, а на касиера при касата разход да изплаща само срещу виза на контролата. Касиерът при касата приход поднася за преподписване от контролата разписките за постъпили суми, а контролата при представянето на разписките минава в кредит сумите по книгата за положенията. Каса разход и каса приход, може да бъдат по няколко, но главният касиер всека вечер централизира цифрите по операциите им; с една дума, той е касиера на касиерите по прихода и на касиерите по разхода.

Издаваните от касата разписки се отрязват от кочанни книги. Вложителите се подписват върху самото бордеро за внесените от тях суми. За съставянето на разписките се изисква особено внимание. В разписката се обозначава: от кого се извършва вноса, по чия заповед и в кредита на коя сметка се отнася. Обозначава се така също точно и случая, когато разписката се издава в два или три екземпляра, но които се считат само за една. Касиерът по прихода приема само вносове в налични суми или във вирменти срещу Банк-де-Франс, издадени от добре познати къщи, имената на които фигурират в един особен списък, приготовляван от дирекцията на учреждението.

Ако по изключение касиера приеме един чек, вместо пари в брой, той прави в разписката нужната забележка, а сметката на клиента се кредитира, след като се инкасира чека. По принцип, чека се счита като обикновен търговски ефект и следователно минава през отдела по службата на портфейла.

Касиерът на едно кредитно учреждение или банкова къща трябва да следи внимателно положението на сметката, която има с Банк-де-Франс. За тая цел той сам държи двойния екземпляр от тетрадката на Банк-де-Франс, за която споменахме на стр. 68. В тази тетрадка банката записва предадените й ефекти и вносове, за които не издава никаква разписка. Притежателят на текущата сметка пък записва сам в дебита на книжката си издадените от него чекове и вирменти.

Необходимо е да се обозначава точно името на къщата или на лицето, което се кредитира у Банк-де-Франс чрез издаден вирмент. Показаното в такъв случай лице или къща трябва да съответствува на наименованието, което Банк-де-Франс дава. Така например, казва се:

Креди-Мобилие - вместо дружеството; Братя Ротшилд;
Индустриален и търговски кредит - вместо главно дружество за;
Сосиете-Женерал (вместо дружество за насърчение развитието на търговията и индустрията във Франция).

Всеки три месеци, а понякога и по-често, според нуждата, тетрадката на Банк-де-Франс се предава в нейното главно счетоводство за сравняване на минатите пера. Минатите в касовата книга пера намират оправданието си в разните операции, за които ние говорихме при изучаването на другите банкови служби.

Разбира се, наличността на касата се равнява на цифрата по баланса.