Изменения в процента на сконтото

Много се е писало върху причините, които докарват изобилието и оскъдността на капиталите, както и за спадането и покачването цената на наема на парите. Затова ние ще се ограничим да окажем тук само главните причини, които докарват изменение в процента на сконтото и в оня на камбиото.

Хората е препитават изключително от богатствата на земята; известни народи живеят в облагодетелствувани от природата страни; обаче природата винаги е поддържала равновесие в разпределението на своите богатства.

Старите народи за своето препитаване се задоволяваха от производствата на земята си. Не се измина дълго време откакто Стария свят започна да доставя кафе от Бразилия, памук от Съединените щати, вълна и волове от Лаплата. Цивилизацията завладя цялата вселена, понеже улесненията със съобщенията и с транспортите поставиха между всичките народи връзки за размяна на производствата им. Няма да се изминат много години и африканските негри ще почнат да употребяват локомотиви, които Европа ще им изпраща в замяна на маслени растения, каучук, слонова кост и пр. Цивилизацията създава на човека нужди и го кара да намери средства, за да ги удовлетворява.

Ония от народите, умствените сили на които превъзхождат другите народи, си доставят от тях такива производства, които липсват в страната им и сурови вещества, които подържат тяхната промишленост. Понеже златото и среброто уреждат тия размени, то ония от народите, земните богатства на които превишават нуждите им, привличат златото на тези страни, до които изпращат излишъка от произведенията си, без да могат тия последните страни да дадат в замяна същата стойност в други произведения от своята земя или промишленост.

Ние виждаме днес, че Съединените щати не само удовлетворяват всичките си нужди, но и изнасят големи количества зърнени храни, та стават един вид кредитори на целия свет. Това преимуществено положение им помогна да изплатят една голяма част от публичния си дълг и да намалят процента на сконтото на заемите си. Постоянно растящото благосъстояние на Съединените щати без друго произлиза от това, че тая страна не е принудена, както европейските държави, да държи в бездействие младите сили на народа си и да търпи обременителните тегоби на въоръжения свят. Ню-Йорк след няколко години може да стане първото тържище на капиталите.

За нуждите на всяка една страна, търговията създава в разни центрове складове от производства, които се събират от всички краища на света. Франция по плодородието на земята си и по своята търговия и индустрия, както и Англия, която при своите още по-важни източници прибавя и големите доходи, които нейните колонии й доставят, са натрупали грамадни богатства. Обаче, тия две държави са употребили разполагаемите си средства преди всичко за развитието на собствените си богатства, а именно: построили са усъвършенствувани във всяко отношение канали, железници, параходи, пристанища и пр.

Богатството и кредита на тия две страни, като доставиха нужните средства за покриване разноските по горните предприятия, способствуваха да станат техни подвластни много други не до там напреднали страни. Почти всичките държави на света сключиха заеми от Англия; Франция пък не само направи заем на Русия, Италия, Испания, Турция и пр., но и построи със своето злато Австрийските и Ломбардските железници, железниците в Северна Испания, в Сарагоса и пр.; тя прокара и Суецкия канал. Англия и Франция, прочее, получават от странство твърде много злато не само за износа, който правят, но и за лихви и дивиденти на пласираните от тях капитали в други страни.

Златото и среброто, било в пари или не, служи за основа на всичките размени; но трябва да се признае, че среброто по своето изобилие отстъпва на златото, като единствен метал, който урежда цената на всичко съществуващо, което може да се размени. И така, циркулацията на златото в целия свет се обяснява от само себе си. Ние указахме вече причините, които карат да изобилствува тоя метат в богатите страни, и като примери на това посочихме Франция, Англия и Съединените щати.

Понеже златото служи за всемирна монета, всяка страна трябва да си доставя нужното количество от него, за да може да изплаща покупките си извън държавата, както и лихвите и погашенията на направените заеми в странство. Така щото, всяка държава трябва да гледа да увеличава златната си наличност, за да може да удовлетворява нуждите по направените от нея търговски сделки с другите държави.

С издаването на банкнотите се дава възможност, щото в вътрешността на всяка страна циркулацията на звонковите златни монети да се замени с книжните. Ако всичките емисионни банки биха се ползували с еднакъв кредит, и ако всичките биха били в положение да изплащат винаги в злато и при предявяване издадените си банкноти, обръщението на тези последните щеше да се простира върху всичките международни размени и в такъв случай банкнотите щяха да имат стойността на златото, което те заместват и представляват.

Всяка държава си установява условия, които да служат за основа на книжната им циркулация. Някои държави са дали право на много свои банки да издават книжни монети; други са дали такова право само на една банка, но почти всички дават привилегия за издаване на банкноти, са условие да им се правят аванси, които повече или по-малко свързват кредита на надлежната банка с оня на държавата. Най-после ще кажем, че има и държави, които сами си издават банкноти.

Задължението на Английската банка да изплаща в злато, при предявяване, всичките си банкноти, както и натрупаните от това богато учреждение резерви за посрещане на задълженията си, дават на банкнотите на тая банка стойност на звонкова златна монета, а от това се обяснява и премията, която банкнотите на Английската банка имат над ония, издадени от Банк-де-Франс. Ние казахме, че издадените от Банк-де-Франс банкноти са платими в брой при предявяване, и че изплащането може да се извърши в звонкова сребърна монета по официален курс. Същото е и с банкнотите, които Белгийската народна банка издава. Обаче не са и малко страните, гдето банкнотите имат задължителен курс, което освобождава емисионните банки от изплащането в брой на издадените от тях банкноти.

Емисионните банки, които не биха подържали една съразмерност между пуснатите от тях в обръщение банкноти и звонковата си наличност, рискуват да загубят кредита си и да се изложат на най-лошия упадък, какъвто понастоящем постигнаха банките в Аржентинската република, банкнотите на които губят от 300 до 400% в звонка златна монета. Действително ние видехме, че на 10 октомври 1891 г. трябваше да се брои 455 пиястри в банкноти, за да се купят 100 пиястри в злато. Понеже златната стойност на всичките банкноти не е еднаква, то тя се установява чрез камбиото, което пък зависи от търсенето и предложението. Камбиото е, в страната, в която се котира и пресмята в монета по официален курс, цената на законната монетна единица на една друга страна. Когато се пресмята стойността в злато на разните иностранни златни монети, добива се камбио по номинална цена (alpari), с една маловажна разлика, която произлиза от предложението и търсенето. Съществуващата разлика между котираното камбио и камбиото алпари представлява печалбата или загубата, която претърпява банкнотата по отношение на звонковата златна монета.

Всеки може да разбере, че една златна австрийска монета от 8 фиорини и една 5 рублова златна монета имат същото тегло, както една 20 франкова френска монета; това равенство в теглото и в сместа позволи да се разреши във Франция циркулацията на току-що казаните австрийски и руски златни монети. От туй става явно, че 8 австрийски фиорини, 5 руски рубли и 20 фр. в звонко злато представляват еднаква стойност, и по тоя начин размяната им става по номинален курс, или:

  • фр. 2,50ст. срещу 1 фиорин злато;
  • фр. 4 - 1 рубла

Разбира се във Франция, за да се размени една по-голяма сума в банкноти срещу златни монети, ще трябва да се плати една малка премия (1 или 2%о); но Банк-де-Франс пази тъй строго размерите на циркулацията на банкнотите си, щото при обикновените сделки, между златото и банкнотата, представляващи един и същи номинален капитал, не съществува никаква разлика. Ако в Австрия и Русия размерите на циркулацията на банкнотите ставаше така, както в Франция, курса на камбиото в книжни пари щеше да бъде почти еднакъв с гореказания номинален курс; но златото липсва в тия две държави, гдето циркулацията се състои в сребърни и книжни монети; за това към 20 август 1891 год. котираното камбио в Парижката борса беше следното:

  • 2,12фр. за 1 сребърен или книжен австрийски фиорин.
  • 2,58фр. за 1 книжна, тъй наречена, кредитна рубла, което представлява приблизително 15% премия в полза на златния фиорин срещу сребърния или книжния фиорин (банкнота) и 36% премия в полза на златната срещу книжната рубла.

Ние ще изложим накратко това, което казахме за разните банкноти, които взехме за пример, като покажем стойността, която те представляват при изплащането им, и от която зависи камбиото:

  • Англия. - Банкноти платими изключително в злато.
  • Франция. - Банкноти платими в злато или в сребро, по желание на банката.
  • Австрия. - Банкноти платими само в сребро.
  • Русия. - Банкноти имащи задължителен курс.

Курсът на камбиото се влияе и от един елемент съвършено друг от оня, произходящ от действителната стойност на книжната монета. Ние искаме да кажем, че курсът на камбиото зависи от процента на сконтото, срещу което капитала се пласира.

Изобилието и оскъдността на разполагаемите капитали в вътрешността на една страна определят у нея цената на наема на парите, която зависи от действието на предложението и търсенето на злато от или срещу странство, от гдето произхождат и измененията в процента на сконтото и на камбиото.

За да се изразим ясно и определено, ние ще вземем за пример процента на сконтото у Банк-де-Франс, който е 3% и нейната звонка наличност, състояща се от 1 милиард 300 милиона фр. в злато и същата сума в сребро. Преди да развием нашия пример, нека кажем още, че процента на лихвата при Английската банка е така също 3%, и че камбиото е фр. 25,20ст. за лира стерлинга.

Сега да предположим, не дай Боже, че, вследствие на голям застой в индустрията и на лоша реколта, Франция намали своя износ, когато пък нуждите й за внос я накарват да стане длъжница спрямо странство с 500 милиона фр. Капитала от 500 милиона фр., който ще трябва да се плаща ще се вземе преди всичко от разполагаемите в страната суми и от влоговете на банките и дружествата. Нека допуснем, че по тоя начин се добиха 300 милиона франка.

За да посрещнат платежите си по изтеглянето на тия влогове, банките, преди всичко, ще спрат купуването на търговски книжа с процент по долен от официалния курс. По този начин банковото сконто се преустановява и всичките нужди ще трябва да се удовлетворяват от Банк-де-Франс, която ще отпусне и 200-та милиона, които ще бъдат нужни за изплащането на 500-те милиона. Тия 200 милиона ще увеличат със същата сума циркулацията на банкнотите, обратната стойност на които ще се покаже в актива на Банк-де-Франс, с едно увеличение на портфейла по сконтирани търговски ефекти и с едно увеличение на заемите срещу ценни книжа.

Търговското равновесие, което прави Франция да бъде длъжница с 500 милиона, показва, че като се компенсират теглените от Франция срещу странство и от странство срещу Франция търговски ефекти, остават 500 милиона за плащане навън; не трябва обаче да се мисли, че ще може да се покрият тия суми с ефекти. Каквито средства и да се употребят, най-сетне ще стане нужда да се изнесе злато вместо стоки. Търговците, които дължат в странство, ще търсят да си доставят злато от съществуващото такова в обръщение. Така добитото злато ще се окаже недостатъчно и носителите на банкнотите ще поискат от Банк-де-Франс размяната им в брой. Ако Банк-де-Франс помисли да се възползува от правото си да изплати банкнотите си в сребро, тогава златото ще се търси от съществуващото такова в обръщение; а за да се добие това злато, ще трябва да се плати премия. Като се казва, че златото има 20 фр. премия на 1000 фр., това значи, че банкнотата и официалният курс на среброто губят 20 фр. на всеки 1000 фр. капитал. Банк-де-Франс, за да не допусне да се намали действителната стойност на сребърната й наличност, и за да не остави да се дискредитират нейните банкноти, ще достави потребното злато. По тоя начин тя ще действува, както за собствения си, така и за общия интерес.

Да предложим, че след тая злощастна година последва още една такава година, и че един нов износ от 500 милиона фр. злато става необходим. В такъв случай само Банк-де-Франс ще може да достави потребното злато, тъй като от циркулацията във вътрешността на страната се събра вече онова количество злато, което можеше да се събере. Банк-де-Франс, прочее, ще предприеме мерки за запазване на златната си наличност. Тя ще повиши процента на сконтото си, като го докара до 4, 5 даже, ако стане нужда, и до 6%, а същевременно ще увеличи в същите размери и процента на лихвата за заеми срещу залог на ценни книжа.

Нека да поразгледаме последствията на тая мярка, като приемем, че 6% е установеният процент, понеже се явява като необходим за запазване на наличността. Ние не ще се занимаем с всичките ни съседи в странство; достатъчно е да обърнем погледа си към най-важното тържище за капиталите - Лондон. Процента на сконтото в Банк-д'Англетер е 3% и, както по-горе казахме, камбиото е фр. 25,20ст. за лира стерлинга.

Понеже финансовите отношения между Англия и Франция са твърде много развити, за англичаните ще бъде много по-изгодно да пласират излишните си капитали във Франция с 6% годишно, отколкото да се задоволят с 3%, какъвто е процента на сконтото в тяхната пиаца. Лондонските банкери ще изпращат на кореспондентите си в Париж злато, за да го пласират в сконтови сделки, макар разноските по изпращането му да намаляват с малко печалбата 3%, която се добива от разликата между процента на сконтото в Лондон и Париж. Изпращането на сумите обаче няма да стане, без да се извършват в Лондон сделки, които ще се състоят в представяне на търговски ефекти за сконтиране пред Английската банка.

От това следва, че Английската банка ще увеличи портфейла си със сконтирани търговски ефекти и в замяна на това ще пусне част от златото си в Франция; но може да дойде момент да има нужда и тя да запази златната си наличност, за което ще бъде принудена да покачи сконтото си. Разбира се, на нея ще й бъде достатъчно, ако повиши процента до 4 или 5, т. е. толкова, колкото да не допуска, щото разликата между нейното и парижкото сконто да докарва печалба, та да се сконтира у нея, за да се вземе злато, което да се пласира в Париж.

Ние вече определихме солидарността на тържищата, които подържат световната монета; обяснихме и причините, които докарват изменения в процента на сконтото, и доказахме последствията, които тия изменения имат в странство. Нека сега поразгледаме и влиянието, което измененията в процента на сконтото упражняват върху курса на камбиото.

Видехме как англичаните изпращат златото си в Франция. Лондонската пиаца предлага лири стерлинги, за да вземе франкове, когато пък в Франция книгата срещу Англия намира място да се пласира, но с едно понижение в стойността й. Курсът на английската лира, прочее, трябва да покрива разликата, която се явява между английската търговска книга, която носи 3% годишна лихва и книгата срещу Франция, носеща лихва 6%. Колкото повече се търсят в Лондон франкове, толкова повече се намалява курсът на камбиото, понеже, колкото е по-ниско камбиото, толкова повече лири стерлинги ще трябва да се дадат, за да се купят франкове.

По същия начин, колкото повече се предлага в Париж книга срещу Англия, толкова повече спада курса на камбиото. Така щото, може да се приеме, според дадения от нас пример, че в момента, когато съществува една разлика в сконтото от 3% между Франция и Англия, курсът на камбиото спада до 25,10 фр., па даже и по-долу за английска лира. От друга страна пък повишение в курса на камбиото ще стане тогава, когато Английската банка се види принудена, за запазване на своята наличност да увеличи процента на сконтото си.

Застоят в индустрията и липсата на реколтите не са само единствените причини, които докарват повишение в процента на сконтото и изменения в курса на камбиото. И финансовата криза докарва същите последствия, даже често пъти с много по-голяма бързина, понеже тя най-много изненадва и е невъзможно да се предвиди нейния размер.

Лондонската пиаца прекара през 1891 год. една остра криза; тя притежаваше наистина злато, но с него временно разполагаше, понеже очакваше падежи, срещу които трябваше да прави износ от това злато. От друга страна, нейните длъжници от Южна Америка не успеха да устоят на задълженията си, вследствие на което разполагаемите й средства бяха поставени в опасност, понеже те се състояха в портфейл от ценности, които твърде мъчно можаха да се продадат.

Английската банка се реши да покачи процента на сконтото до 5, което докара покачването на камбиото срещу Лондон и поскъпването на златото в тая столица. Английската банка беше готова да повиши до 6% процента на сконтото си, за да набави онова злато, от което тя имаше нужда. Тая мярка щеше да повлияе на курса на камбиото в Париж и, следователно, да докара търсене на злато от Банк-де-Франс, която, за да запази златната си наличност, щеше да се принуди да покачи процента на сконтото си.

Банк-де-Франс обаче предпочете да даде в заем онова количество злато, което искаха да й отнемат, и по тоя начин осигури постъпленията си и избегна нуждата да постави страната ни в затруднение. Банк-де-Франс авансира на Английската банка 75 милиона фр. Тая дадена помощ на нашите съседи докара равновесие в монетното тържище и ни предпази да почувствуваме във Франция ударите на кризата, която свирепстваше тогава в Англия.