Банк де Франс

Банк-де-Франс, още при основаването си през 1800 година, беше едно частно дружество, организирано от разни капиталисти. Между подписващите тогава акционери се числяха: Наполеон Бонапарт, Люсиен Бонапарт, Ортенсия де Бо-харне, Камбасерес, Лебрен, Сиейес, Одифре, Беррие, Давилие, Фулд, Гутшо, Хотингер, Мале, Перие, Селиер и пр. Последните седем основатели на тази банка достойно се представляват и сега във висшата банкова класа; техните банкерски къщи стоят на първо место.

Законът от 24 Жерминал XI г. (14 април 1803 г.) даде на устава на банката официален характер и я направи единственото съставено в Париж дружество, което има привилегия да издава банкноти. Нейните атрибуции, организацията й и нейната служба са изменени и допълнени със закона от 22 април 1806 год., с указа от 16 януари 1808 г., който окончателно уреди основния й устав, указите от 18 май и 3 септември 1808 г., закона от 17 май 1834 г., приказите от 15 юни 1834 и 25 март 1841 г. и с указите от 26 март 1848, 28 март 1852, 20 юли 1857 и 13 януари 1869 година.

Дружествен капитал

Първоначалният капитал на Банката е 30 милиона, разпределен на 30,000 акции по 1000 франка едната.

Законът от 24 Жерминал XI год. определя тоя капитал до 45 милиона. Със закона от 22 април 1806 г. капиталът се увеличава до 90 милиона, представляван от 90,000 акции, числото на които се намалява на 67,900, вследствие на откупените от самата Банка 22,100 акции.През 1848 г. се издават 23,350 нови акции, за да заместят акциите на Департаменталните банки, което обстоятелство докарва капитала до 91,250,000 фр. а числото на акциите до 91,250. Най-после, със закона от 9 юни 1857 капиталът се увеличава до 182,500,000 фр., за която цел се открива подписка за нови 91,250 акции по 1100 фр., от които 1000 фр. предназначени за капитал и 100 фр. за резерва.

Подписката е запазена само за акционерите, а произведението на емисията до сумата 100 милиона фр. е внесено в Държавното съкровище срещу 3% рента по курс 75.

Както казахме, числото на акциите възлиза на 182,500 които могат, по искане на притежателя, да се имобилизират.

Законът от 17 май 1834 г. позволява и да се ремобилизират.

Най-големият дивидент раздаден на акционерите е оня, добит от годишното упражнение през 1873 г. Тоя дивидент възлиза на 360 фр. 81 ст. А най-малкият дивидент - 60 л., е оня, раздаден през 1814 год.

Капиталът на Банк-де-Франс се вижда незначителен, сравнително с цифрата на оборота на нейните операции, който възлиза на няколко милиарда ; обаче требва да се вземе под внимание, че капиталът на банката няма значение; той може да се намали, без щета на банката или да се увеличи, без да се увеличи нейната сила.

Управление

Банката, ако беше без капитал, щеше да бъде една държавна банка. Но Банк-де-Франс запазва формата на акционерно дружество, за да си осигури самостойно управление. Тя се ръководи от един Управителен Съвет, състоящ се от петнадесет членове, които се назначават от акционерите и се избират измежду тях. Проверката на всичките операции на банката е възложена на трима цензори, които се назначават под същите условия.

Освен администраторите и цензорите, Управителният съвет на банката има и един управител и двама под-управители, които се назначават от Държавния глава.

Управителят председателствува Управителния съвет; той е натоварен с воденето на всичките работи на банката, като се подпомага от под-управителите в кръга на службите, които той им поверява.

Управителите на Банк-де-Франс се подпомагат от един Сконтов комитет, в който за членове влизат трима администратори от Управителния съвет и други дванадесет души, които тримата цензори избират измежду лицата, по представен от Управителния съвет списък. Избраните лица за членове на тоя комитет са акционери на банката, които се занимават с търговия в Париж.

Операции

Операциите на Банк-де-Франс, с изключение на ония по издаване на книжни пари, за които ще говорим по-нататък, се подразделят на две части, а именно: