Текущи сметки

За сделките, които се извършват по-често и при особени условия, банките отварят текущи сметки. Големите кредитни учреждения подразделят текущите си сметки на категории, за да могат по-лесно да следят операциите, по които тия сметки се движат, а именно:

  • Местни текущи сметки;
  • Провинциални текущи сметки;
  • Иностранни текущи сметки;
  • Кореспондентни текущи сметки;
  • Текущи инкасови сметки; и
  • Текущи сметки с гаранция.

Банкерите и кредитните учреждения поставят в категорията на текущите сметки сметките си с дружествата, както и ония с търговци и индустриалци, когато тези сметки се движат не само чрез внасяне и изтегляне на суми, но и чрез операции по сконтиране на ефекти, отпущане на аванси и пр. Текущата сметка носи лихва в полза на банката и в полза на клиента; за определение процента на тая лихва, служи обикновено като регулатор процента на сконтото на Банк-де-Франс. Обичай е банкерът да признава на клиента си за кредита по текущата му сметка лихва по процент 1% по-долу от сконтото на Банк-де-Франс, с максимум 3%, а за дебита на сметката клиентът да плаща лихва по 1 процент по-горе от сконтото на Банк-де-Франс, с минимум 4 или 5%, според условието. Внесените и изтеглените суми се минават в заверение или задължение на текущата сметка с вальор деня на извършването на операцията.

Приключването на текущите сметки става в края на всяко тримесечие. Обаче при всяка промяна в процента на сконтото на Банк-де-Франс, пристъпва се към уравнението на капиталите и лихвите. Ние обяснихме, че процента на лихвите на сумите дебитор по текущата сметка не е същия с оня на сумите кредитор, и че разликата е обикновено от 2% годишно за в полза на банката. Ето защо, банкерът разделя периодите на тримесечието, през които текущата сметка се оказва с остатък кредитор или дебитор, за да може да пресметне лихвите, които му се следват през периодите с остатък в негова полза и лихвите за другите периоди.

Банките в повечето случаи, при сключване условия за откриване текуща сметка на клиентите си, предвиждат и известна комисионна за своя полза. Тая комисионна се събира:

  1. Върху общия сбор на сумите по кредита или дебита на сметката.
    (Обичай е да се спадат минатите в сметката суми по операции, за които е платено вече комисионна, каквито санапример, борсовите операции, операциите по инкасиране на ефекти и пр.).
  2. Върху по-големия остатък дебитор през тримесечието или върху средния тримесечен остатък.
    Някои банкови учреждения водят финансовата служба на предприятия срещу известно възнаграждение; други пък изплащат купоните от акции на дружества, като получават предварително нуждата за изплащането на купоните провизиона. Тая последната операция дава на банката възможност да се ползува от един капитал, понякога доста значителен, без да плаща някаква лихва.

Казаното до тук се отнася до всичките текущи сметки на банките, понеже подразделението на сметките на местни, провинциални и иностранни е една наредба по вътрешната служба на банките. На същата основа почиват и гарантираните текущи сметки, с тази само разлика, че за тях има особено подразделение, за да може в края на всеки месец да се сравнява сумата по кредита или дебита с действителната стойност на заложените за гаранция от притежателите на сметките титри, смятано по последния котиран курс.

Банкерите и кредитните дружества не налагат на кореспондентите си за текущите им сметки същите условия, каквито налагат за текущите сметки на другите клиенти. Често пъти двете страни си извършват взаимни услуги; за това именно текущите сметки с кореспондентите се поставят под специална рубрика. Същото се прави по сметките с инкасаторите, които остават длъжни по сметките си, вследствие на изпращани за инкасиране книжа.