Разни правила в банковото счетоводство

За да допълним изложените по-горе пояснения, ние ще споменем и за някои правила, които разните банкери прилагат в службата на счетоводството си. Падежната книга на ефектите за изплащане и оная за боновете със срочни падежи служат само да показват по дневно задълженията, които има да се уреждат, но още и да се извършва известна проверка, тъй като с извличането на останалите за плащане суми, се добива съответстващата цифра, която требва да даде главната книга.

Банкерите и кредитните дружества разпределят на параграфи разните пера, които минават в сметките "Загуби и печалби" и "Общи разноски". Записването на перата по тия сметки се извършва ежедневно, а събирането на сумите по отделните параграфи става ежемесечно. По тоя начин всеки месец може да се узнава вървежът на дружествените работи, както и на кои именно операции требва да се обърне по-голямо внимание и да се употреби повече старание.

Големите кредитни дружества съставляват за всека отделна служба статистична таблица за движението на сметките и операциите по дневно. Сравнението на една година с друга е важно за управителния съвет, понеже то му служи за ръководство и от него извлича нужните сведения за съставянето отчета за годишното упражнение и за докладване в годишното събрание на акционерите.

Кредитните учреждения, които имат агентури в града, дето е централното им седалище, държат счетоводството си по начин, щото да може ежедневно да се групират всичките извършени през деня операции. Провинциалните и иностранните клонове обаче имат отделно свое счетоводство.

Клоновете ежедневно изпращат до централното си управление точен препис от дневника и извлечение от минатите в главната книга пера. Това извлечение показва по дневно остатъка на всека отворена в главната книга сметка. Разбира се, общите сметки в главната книга на централното счетоводство имат същите наименования и предназначения, както сметките в главната книга на клоновете. По този начин централното управление има възможност да следи за операциите на клоновете си и да упражнява счетоводен контрол, като ежедневно съставлява баланс за операциите на всеки клон отделно.

Всека седмица и в края на всеки месец клоновете изпращат в централното си управление баланс, за да може то да сравни минатите по своите книги пера и да следи съгласието им. Месечният баланс се придружава от една ведомост за положението към тая дата на всичките сметки-длъжници, с указание на остатъците и вида на гаранцията, която има всека една лична сметка. С разпределението на сметките "Загуби и печалби" и "Общи разноски" на параграфи, се дава възможност основно да се изучва в централното управление вървежа на операциите. Централното управление отваря на всеки клон по една текуща сметка, която често пъти твърде много се развива.

Перата, които централното управление минава по книгите си в тая сметка по своя инициатива, се съобщават веднага на надлежния клон при особени счетоводни бележки. Клоновете пък от своя страна изпращат до централното управление извлечение от минатите в същата сметка пера за извършени по тяхна инициатива операции.

За прямите отношения помежду си клоновете не водят особена сметка. Извършените между тях операции се минават в отворена при всеки клон сметка на името на централното управление. Ако клонав Лил например изпрати на оня в Ремс 20,000 фр., първия клон ще задължи сметката нацентралното управление, а от своя страна втория клон ще завери същата сметка; колкото се отнася до централното седалище, счетоводството му ще мине просто по книгите си един вирмент за 20 000 фр., като завери и задължи респективните сметки на двата клона.

От тук се разбира, каква точност требва да се пази в тази служба. За това именно, централното управление изпраща всека седмица на надлежните клонове извлечение от сметката им у него и клоновете незабавно правят нужните сравнения със своите книги, т. е. с отворената у тях сметка на централното управление. Оказалите се при проверката разлики се съобщават веднага, за да се изправят преди края на месеца, та към тая дата да има съгласие в остатъците.

За тези разлики клонът съставлява ведомост, която показва минатите от него и неминати в централното управление пера, от една страна, и от друга - минатите пера само в централното управление. Перата обикновено се проверяват още с получаването на пощата; тази проверка не требва да се отлага, особено когато е към края на месеца.

Проверката на сметката в клона се прави, за да не стават опущения. Някои кредитни дружества изискват от клоновете си да им изпращат извлечения от сметките им с централното управление, за да ги сравнят, перо по перо, със сметката на счетоводството в централата.

Понеже ни се представлява случай да говорим за проверка, която става с точкуване и която е дълга и не толкова занимателна, нека кажем, че въпреки голямото внимание, което требва да се обръща при тая проверка, случва се да се приповтаря няколко пъти същата работа. Освен дето се работи през цел ден, но употребява се понякога и цяла нощ, за да се намери известна разлика; виждали сме даже сметки от петдесет страници, перата по които бяха точкувани едни с черно мастило, други със синьо, а трети с червено мастило.

Колкото работата по проверката с точкова-нето е проста, толкова и грешките и опущенията, стават лесно. Достатъчно е само едно повикване на чиновника лично или по телефона, ето че една точка, поставена до някое перо по една сметка, се забравя да се постави и на съответното место в другата сметка, или пък от бързина, точката се поставя погрешно.

Нашият съвет в случая е при проверката, точкуването да се заменя с Н-ра по ред, например със синьо мастило, като в обратната страна всяко перо се забелязва със съответстващия номер. По този начин грешката се изнамерва без особена мъка; тая проверка има и това преимущество, че лесно се групират разните отделни пера, общата сума по които е показана в едно само перо в другата сметка. Ако се яви нужда от втора проверка, чиновникът не ще бъде принуден дълго време да се мъчи, тъй като втората проверка става по-скоро. За съставянето на общия баланс, главното счетоводство на едно кредитно учреждение, което има клонове и агентури, требва да компенсира и да сгрупира всичките сметки по главната книга, но разбира се, всека сметка отделно.

За пример ще посочим, че Креди-Лионе в Париж изпраща на клона си в Марсилия 50 000 фр. златни. Централното седалище ще задължи сметката на Марсилския клон с 50 000 фр., като завери своята сметка каса. Марсилския клон пък, при получаването на сумата, ще завери сметката на централното управление с 50 000 фр. и ще задължи касата си. Перата се балансират и се унищожават. Всъщност, Креди-Лионе не извършва по този случай никаква операция, а само това, че 50 000 фр. излизат от една нейна каса и влизат в друга.

От казаното до тук се вижда, че отворената у клоновете сметка на централното управление се балансира с отворената у това последното сметка на клоновете, и че общият баланс се съставлява като се съберат, по дебита и по кредита, остатъците на всека отворена в главната книга сметка. В дадения ни пример, Креди-Лионе събира остатъка каса във всичките си клонове и го прибавя към остатъка каса в централното му седалище, та по тоя начин намира общата сума на наличността, която показва в актива на баланса си.

Не требва да се забравя, че за текущите сметки всичките такива с остатък дебитор се показват в актива, а общата сума на сметките кредитор се показва в пасива.