Книга за положенията

Както казахме и по-горе, счетоводството на една банкова къща съставлява една специална служба. Работата по изчисляването и групирането на операциите, записването им в дневника, минаването на перата по личните сметки, изисква време, което често пъти не позволява да се узнава положението на известна сметка по-рано от двадесет и четири или четиридесет и осем часа след извършването на сделките по нея. От това следва, че за важните сметки, за които ежедневно има да се минават по десет, двадесет, сто и повече пера, както в дебита, тъй и в кредита, требва едно положително и бързо средство, което да позволява да се следи, в самия момент на всека операция, положението на притежателя на една сметка с банката. За такива случаи банките държат фиши или пък една книга за положенията. Чертежа на тая книга се състои най-напред от две графи, едната от които показва датата, а другата видът и наименованието на операцията; след това идат седем графи, предназначени за цифри; графата, която заема средното место, по своята широчина и цвета на вертикалните линии, се различава от другите шест графи. Тая именно графа показва общото положение на сметката. Поставените наляво от тая графа три други графи, служат: първата и втората за записването на сумите по кредита и дебита, а третата за неразполагаемия остатък; трите пък графи, надясно от средната, служат за показване на разполагаемото.

Отвъдният чертеж, като се започне от ляво на дясно, показва следните графи:

  1. Графа за датите;
  2. Графа за видът и наименованието на операцията;
  3. Графа за неразполагаем дебит;
  4. Графа за неразполагаем кредит;
  5. Графа за неразполагаем остатък;
  6. Графа за общите остатъци (общо положение на сметката);
  7. Графа за разполагаем остатък;
  8. Графа за разполагаем дебит;
  9. Графа за разполагаем кредит.

Като се погледне една сметка, по която са минати операциите постепенно, според както са се представлявали на гишето, веднага може да се узнае какво е положението й. След записването на всека операция, показва се остатъкът; а за избягване на възможно заблуждение или погрешка, остатъкът-дебитор се написва с червено мастило. В 4-а графа, която показва "неразполагаемия кредит", се минават представените за инкасиране ефекти, докато се получи известия за събирането на стойността им. В 3-а графа, "неразполагаем дебит" се минават неизплатените и повърнати ремизи, които са минати в неразполагаем кредит. В 8-а и 9-а графи се записват в кредит внесените суми в брой, сконтираните книжа и пр., а в дебит - сумите по извършените платежи, повърнатите на клиента неинкасирани ефекти и пр. Лесно е, прочее, да се различи, че сметката на клиента представлява в графата за общите остатъци (6-а) един остатък, който се образува от показаните в съседните графи (5-а и 6-а) разполагаем и неразполагаем остатъци.

Всякога требва да се минават своевременно и постепенно, според както стават разполагаеми, сумите, записани като неразполагаеми. Понеже в тоя случай неразполагаемият остатък се намалява с толкова, с колкото се увеличава разполагаемият, графата на общите остатъци не претърпява никакво изменение.