Главна книга и баланс

Точното разпределение на отворените в главната книга на една банка сметки строго се съблюдава, за да може да се осигури редовната служба на счетоводството. От спомагателните книги или от съставените бележки и ведомости се намират, статия по статия, перата, които следва да се минат в кредит и в дебит по отворените в главната книга сметки.

Касата, портфейлът и другите служби доставят сбора на перата, които се минават по сметките:

  1. Чекови сметки;
  2. текущи сметки;
  3. разни клиенти, както и по всичките други видове сметки.

Подробните пера от всека категория лична сметка се минават в спомагателните книги на респективните сметки. Ние ще споменем пак, че сумите по общите сметки в спомагателните книги се равняват по капитал и по остатъци на сумите по съответстващите сметки в главната книга.

Сметките, които обикновено се отварят в главната книга на едно кредитно дружество във Франция, са следните:

  • Капитал;
  • Уставна резерва;
  • Специална резерва;
  • Каса;
  • Банк-де-Франс;
  • Срочни влогове;
  • Чекови или влогови сметки;
  • Текущи сметки;
  • Банкови сметки;
  • Сметки разни клиенти;
  • Купони за инкасиране;
  • Заеми срещу ценни книжа;
  • Репорти;
  • Ренти, акции и облигации;
  • Ефекти за събиране (Париж, Провинция и Странство);
  • Съучастия във финансови предприятия
  • Ефекти и чекове за изплащане;
  • Недвижими имоти;
  • Загуби и печалби;
  • Общи разноски;
  • Преходни сметки и Разни.

Запазеният ред за отварянето на тия сметки в главната книга не представлява някаква особена важност. Главният счетоводител въвежда такъв ред, какъвто той намира за добре; само че за съставянето на баланса се изисква едно ясно и общоприето нареждане на сметките.

Понеже Банк-де-Франс публикува баланса си всека седмица, а другите кредитни дружества правят това ежемесечно, намираме за излишно да дадем тук особен образец. Балансът се съставлява според отворените в главната книга сметки. На едно место, например, се забелязва, че текущите сметки, банковите сметки и сметките разни клиенти са показани в едно. На друго место се вижда, че заемите срещу ценни книжа и репортите фигурират в баланса в едно перо. На трето место пък се забелязва, че наличността в касата и в Банк-де-Франс са събрани заедно; а от друга страна - загуби и печалби (общи разноски спаднати). Тия групирания на сметки нямат особено значение; при все това, подробното оказване на всичките сметки поотделно е за предпочитане.

Някои кредитни учреждения показват в публикуваните си баланси сметката Разни или пък Преходна сметка. Обаче известни финансови събития накараха да се обръща по-сериозно внимание върху тая част на баланса; за това ние виждаме, че сметките "Разни" и "Преходни сметки" сега се показват в балансите в твърде ограничени размери, и то тогава само, когато не се успява да се ликвидират. Така щото за неокончателно уредените си сметки, банките отварят по една сметка в главната книга под наименование "Преходни сметки", обратната сума на която се показва в някоя редовно открита сметка.

Ето един пример:

След свършването на всека една емисия, сметките на синдиката се приключват и уреждат окончателно с интересуващите се лица; обаче често пъти се случва, щото някои разходи да не са извършени и всички приходи да не са постъпили. В такъв случай сметката на синдиката се задължава с разноските, които има да се плащат, като: гербов сбор, публикации, комисионна и пр., и се заверяват под едно определено наименование една или няколко сметки, които влизат в числото на преходните сметки.

Несъбраните още суми се минават в книгите по същия начин. Сметката "Преходни сметки" се приспособява и за улеснение при изпълнението на определени вътрешни работи, имащи административен характер.

Показваната в балансите на Банк-де-Франс сметка "Разни", която възлиза от 100 до 200 милиона фр., се обяснява с гореказания пример, тъй като тая сметка се състои в неприключени в момента на публикуването на баланса операции между централното седалище на банката и клоновете й.

Всека банка или кредитно учреждение, за да определи по един ясен начин положението си, требва непременно да показва в Актива на баланса си, от една страна сумите, които тя има да взема по банкови и други сметки, а от друга страна, в Пасива, да показва сумите, които тя дължи по същите тия сметки. Само едно показване на остатъка няма никакво важно значение.

И действително, ако една банка има да дава по текущи сметки десет милиона и има да взема по същите сметки петнадесет милиона франка, ще направи грешка в случай, че покаже само пет милиона франка в актива си. Всъщност, банката има петнадесет милиона франка за събиране от клиентите си, а дължи десет милиона, които биха минали незабелязано, ако покажеше само остатъка в нейна полза. Сосиете Женерал, в желанието си да даде ясно изложение за положението на задълженията си показва при обнародването на баланса си и общата сума на джиросаните и пуснати от нея в циркулация ефекти с ненастъпил падеж.

Кредитните учреждения изобщо показват в пасива на баланса си капитала на дружеството за подписаната номинална сума, а в актива - невнесената още част от капитала, която остава да се дължи от акционерите. По отношение на баланса, ще добавим и това, че освен уставната си резерва, всичките почти големи кредитни учреждения образуват резерви, от събраните факултативно печалби. Тия резерви повечето пъти се образуват с цел да се турят в запас суми за покриване възможните загуби от спорни сделки или от обикновени текущи операции.

От опит знаем, че административните съвети на кредитните учреждения са обикновено склонни да усилват специалните резерви през годишните упражнения, в които резултата на операциите е бил най-благоприятен. По тоя начин те успяват да осигурят за акциите си един постоянен и равномерен дивидент, нещо което е в полза на всички акционери. Акционерът винаги предпочита, щото неговия титър редовно да му дава определен доход; той с радост приема увеличенията на дивидента Обаче требва да се знае, че намаленията на дивидентите се експлоатират зле от спекулаторите и по този начин докарват понижение в курса на титрите в борсата.

Ние не твърдим, че дивидента на една акция требва да се покачва само тогава, когато административният съвет на банката е сигурен, че не ще бъде принуден отпосле да го намалява, но искаме да кажем, че е добре да се избягват поне честите и големи намаления на дивидента

Едно кредитно дружество, на което срещу акциите от по 500 фр. са внесени 250 фр., ще види, ако всека акция дава дивидент от 17 до 20 фр., че акциите му се котират по 600 фр. (или още 350 фр. за окончателно издължение на акцията); обаче, ако тоя дивидент спадне през някоя година до 5 или 6 фр., курса на акцията ще се понижи вероятно със 100 до 150 фр., или с 30 до 40% по-долу от по-предишната ефективна стойност. Тогава не добре осветлените лица ще оспорят кредита на дружеството, без да искат да знаят за причината, която е докарала това намаление на дивидента

Дискредитиране на едно дружество се допуща, когато последното претърпи известна загуба, произлязла вследствие на някоя голяма грешка от управлението на дружеството; обаче с нищо не се оправдава дискредитирането, когато то става поради едно временно намаление на дивидента, а пък капиталът и резервите на дружеството стоят непокътнати и последното даде едно ясно положение на работите, си като докаже, че намалението на дивидента е станало вследствие на неблагоприятни обстоятелства.

Всяко дружество, което по предвидливост ограничава операциите си във време на криза, заслужва похвала; обаче намалението на дивидента, по причина на това ограничение в операциите, се ще повлияе върху курса на акциите на дружеството.

Акционерът, който вследствие на парични нужди, се принуди да реализира акциите си със загуба, освен дето ще бъде недоволен от това, но извършва и една несправедливост спрямо ония, които са се показали благоразумни да се въздържат от друга някоя съмнителна и случайна печалба, само за да запазят капитала и кредита на дружеството.

Нужно е, прочее, да се гледа, щото чрез едно повишение в стойността на рентите, облигациите и акциите и чрез образуване на специални резерви, да се подържа, доколкото е възможно, един равномерен дивидент при приключването на годишните упражнения. Според както го показва и самото название, общата сметка в главната книга "Финансови предприятия" служи за съсредоточаване на разни отворени сметки за съучастия в предприятия. И тук остатъка ще се равнява с отворените подробни сметки за всека сделка.

Сметката ефекти за изплащане показва поетите от банката чрез аксепти задължения. Задължава се сметката на клиента или на кореспондента в момента на аксепта и се заверява сметката ефекти за изплащане или аксепти. Дружествата, които имат клонове, минават към същата сметка и издадените от всичките им кантори и пуснати в обръщение чекове.