В тази категория ви представяме репродукция на книгата "Ръководство по банкерство и борса", преведена и издадена в България още през 1903-та. Автор на труда е Рене Шевро, бивш директор на Креди Лионе,на Сосиете Женерал, инспектор на Креди-Мобиле и пр., доказан финансов капацитет от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Обработихме и възстановихме архивното копие на тази книга, тъй като смятаме, че би представлявало интерес за младите финансисти да се запознаят с начина на функциониране на банковите механизми в тези далечни години.

Придворна печатница,1903 г.
превод от Д. Байнов и К. Маляков, чиновници при Централното управление на Земеделските каси София

Предговор от преводачите на книгата

В своя предговор за това съчинение авторът обръща твърде голямо внимание върху бъдещето на младежта. Забележителното е, че той третира тоя въпрос така, като че ли говори за България и за нейната младеж. И действително, всеки ще признае, вярваме, че сега за сега нашата младеж, която е мазгата на интелигентния ни свет, няма още едно определено направление за бъдещата си деятелност и за осигуряване на своя поминък. Една от главните причини за това е липсата на рационална организация на професионално образование у нас. Нашата младеж, с малки изключения, понеже добива едно енциклопедическо образование, е съвършено неподготвена, за да може да се залови на търговски, индустриални и други подобни занятия.

Друга главна причина е неуреденият още въпрос за чиновниците. Всекиму е известно, че предвид на честите променения в чиновническия ни персонал, хиляди младежи и уволнени чиновници чакат благоприятно време, за да се домогнат до държавната или общинска трапеза. Болшинството от тях не помислят даже, че не е само чиновничеството, което дава хляб, и че биха могли да се предадат на някоя производителна работа. Дори едни от младежите със специално образование ламтят да заемат държавни и обществени служби, неподходящи на познанията им.

Всичко това е едно нещастиe за социално-икономическия бит на страната ни. Ето защо и земеделието, и търговията и индустрията ни се лишават от интелигентен и просветен елемент; а следствието на това е, че развитието и напредъкът им вървят бавно и мършаво. При това положение на работите, настоящето съчинение на Рене Шевро ще принесе, вярваме, неоценими услуги на всички ония, които го изучат. От него ще почерпят знания, с които ще се подготвят, за да могат с успех, след известно време и труд, да се предадат на търговска, на банкерска, даже и на индустриална работа, разбира се, като служат най-напред в качество на книговодители и счетоводители при търговци, индустриалци или при кредитни учреждения.

За ръководителите пък на разните акционерни, търговски и индустриални дружества, авторът дава много ценни упътвания по тяхната деятелност, тъй като в съчинението ясно е указан начинът за проучването и схващането на всички видове финансови и банкови сделки.
Не малко, обаче, съчинението ще бъде полезно и за по-големите търговци в техните външни и вътрешни вземания-давания.

Също така ще извлекат полза и ония капиталисти и търговци у нас, които биха имали намерение да вършат сделки в борсата, а именно: капиталистите в борсата за ценните книжа, а търговците в борсата за стоките.

Като имахме предвид, че на малцина у нас борсовите сделки са известни, ние се потрудихме да допълним превода си по тая материя, като извлякохме и от други съчинения нагледни примери за всеки вид сделка в борсата, поласкани от надеждата, че ще услужим с това на интересуващите От своя страна пък прибавихме в това съчинение особена една глава, отнасяща се до българските държавни заеми и ценни книжа, като вярваме, че това се ще позаинтересува мнозина от нашата публика.

При всичките мъчнотии, които срещнахме в превода си, при определението на разните специални банкови и борсови термини, ние си позволихме да дадем подходящи на български език наименования на ония банкови и борсови термини, които са, може да се каже, даже и за болшинството у нас, мъчно преводими.

София, 21 Декември, 1902 год.
Димитър В. Байнов, Костантин Маляков

За да навигирате по съдържанието на книгата, използвайте менюто в дясно.

Ръководство по банкерство и борса - Предговор от автора

Каква кариера да създадем на нашите синове? Тоя въпрос, който най-много интересува всяко семейство, става от ден на ден по-мъчен за разрешение.

Достигналият напредък от половина век на насам и прилагането на науката във всичко и за полза на всички съвършено измениха условията за, съществуванието на човечеството, вследствие на което станаха твърде големи обороти и в неговото благосъстояние. Известно е на всички, че преди 40-50 години бащата на едно семейство се считаше почти свободен от всека грижа, щом притежаваше 50000 лева доход. Той минаваше за милионер и това негово качество беше достатъчно за синовете му, за да се откажат, ако не от науката, то поне от службите, с които нуждаещите се препитават.

Днес обаче не е така: милионера дава зестра на децата си; а подир смъртта му, понеже неговото богатство подлежи на раздела между наследниците, то не позволява вече на потомците да прекарват бездействащ живот. Материалните условия за съществувание следват едно прогресивно нарастване; а пък и нуждите не престават също да се умножават и дохода да се намалява постепенно, като се придържа всичко у икономическия закон, който ежедневно намалява процента на лихвата на капитала.

От това именно следва, че всички требва да се трудим и за труда си да получим възнаграждение. Обществото и държавата правят големи жертви, за да дадат колкото се може по-голямо образование и по-добро възпитание на новите поколения. И, действително, те требва добре да бъдат въоръжени за борба с бъдещето! Затова от година на година ние виждаме, че и така доста голямото число на кандидатите за учители и за служби по държавните и обществените учреждения се увеличава. По причина на многото кандидати, учрежденията са принудени да претоварват програмите си за изпитите, за да могат да оправдават по този начин отказваните назначения.

И така, каква кариера може да се създаде на младежите?

Всички не могат да станат офицери; а освен това, мнозина от младежите се отказват от такова намерение, понеже да служим и защищаваме отечеството не се счита за едно преимущество, но за един дълг, а същевременно и за едно право, за което всеки патриот претендира и което право законите гарантират за повече от двадесет години, започвайки от встъпването в пълнолетия.

Всички не могат да станат съдии, учители или лекари, защото препятствията с многобройни, независимо от това, че и редовете с вече доста сгъстени. Колкото пък се отнася до духовенството, още е по-невъзможно, тъй като за него се иска особена наклонност.

Требва ли да вземем примери от нашите съседи? - Защо не? - Стига да умеем да избираме сполучливо примерите. Ние виждаме, че в Англия всичките класове на обществото съдействуват за финансовото, търговското и индустриалното развития на Велика Британия и на нейните колонии.

Ето защо и у нас онова множество от интелигентни сили, които до сега стояха в бездействие, се принудиха да се заловят на работа.

Финансите приеха вече своя дял от тия сили. За доказателство на това служи обстоятелството, че на ред с лицата от видните семейства по произхождение стоят вече такива, които с прославили имената си чрез труд и преданост към своето занятия. Така щото, не се прави сега никаква разлика в избора на лицата по отношение на произхождението им.

Такива лица се срещат в съдилищата и в търговските камари; има ги на чело на главни железопътни компании, застрахователни и параходни дружества и пр. Нека се не забравя и това, че тия лица не престават да бъдат и основатели на разни благотворителни и човеколюбиви дружества, както и да стоят на чело на тях.

Може да се каже, че само в Париж повече от 20000 души служат в частни банки и кредитни дружества под разни степени в длъжността им, без да се сметат в това число бройците и разсилните. Естествено е, че числото на лицата, които заемат по-високо положение, е ограничено, но може да се твърди още от сега, че големите длъжности за напред ще бъдат повечето запазени за ония от служащите, които ще съумеят да ги придобият със своето лично достойнство, способност и преданост към службата. Към всекидневните повишения требва да се прибавят и новосъздадените служби, каквито постоянно се откриват, вследствие развитието на работите по банкерството и кредита.

Ние можем да посочим доста насърчителни параметри за ония, които имат намерение да си създадат кариера по банкерството и въобще по финансовата част. Ще упоменем само, че има лица, които от едни обикновени служащи днес са администратори на Банк-де-Франс, други главни директори на първостепенни кредитни учреждения и пр. Въобще ние можем да изброим едно голямо число лица, които са заемали първоначално твърде скромни длъжности, а сега заемат най-видно положение във финансовия свет, като например: директори, поддиректори, администратори, секретари и пр.

Започващите такава кариера могат без всякакъв страх да гледат на бъдещето си. За щастие, катастрофите във финансовите предприятия стават много рядко, а пък и кризите в кредитните учреждения не са толкова ужасни, както ония, които настават през известни времена между чиновниците във всички други държавни и обществени учреждения.

Нашите банки показаха своята мъдрост и стабилност на кредита си, като можаха да избегнат опасностите, които съсипаха иностранните им кореспонденти-колеги, богатството на които беше грамадно, а репутацията им бе добре установена от един век насам.

Има ли нужда да говорим за нашите големи кредитни учреждения? Може ли да се оспорват способностите и честността на управителните съвети и на директорите на: Банк-де-Франс, Креди-Фонсие, Креди-Лионе, Сосиете-Женерал, Банк-де-Пари и де-Пей-Ба, Контуар-Насионал д' Есконт и пр.

Избора на персонала при кредитните учреждения не требва да става току така лесно. Чиновниците при такива учреждения требва да се отличават със своята честност, деятелност, прилежност, интелигентност и преданост към службата.

С издаването на това практично ръководство по банковите и борсовите сделки, ние имаме за цел да улесним кандидатите за служби при кредитни учреждения в бързото развития на техните способности, като им даваме и познания, които ще им бъдат потребни в разните положения, каквито биха заемали в бъдеще.

Разбира се, че един начинаещ в банкерските работи не ще намери веднага случай да приложи всичко онова, което ние описваме; но когато ще бъде повикан да премине от една служба в друга, ние се надяваме, че той ще има вече добити достатъчни познания, за да отговаря достойно на службите, които биха му се поверили.

Да служим на отечеството като войник, значи да съдействуваме за неговата защита и да осигурим неговото благоденствие чрез благодатта на мира. Но парата е нерва на войната.

Ония, които с умение управляват финансите, най-много съдействуват за развитието на народното богатство; те доставят на търговията и на индустрията нужните капитали и се борят против външната конкуренция; от тях зависи успеха в подписките по сключване на държавни заеми; с една дума, те съдействуват за величието и защитата на отечеството.

Рене Шевро

Ръководство по банкерство и борса - Въведение

Преди всичко, ние ще обясним какво се разбира под думата банкерство и какви са операциите на банкерите.

Банкерство значи търгуване с пари под всички форми, които им се дават, за да представляват известен капитал. Операциите на банкера се състоят в това: да купува или да взема под наем пари, по разни начини, за да ги препродава, или да ги дава на ново под наем, с лихва и печалба. Да взема банкерът пари под наем значи да получи суми, с условие да ги върне и за тях да плати лихва; а да купи в брой пари платими в известен срок, значи, със собствения си капитал и с поверени нему влогове, да сконтира записи, теглителници и всякакъв вид ефекти, или пък да купува борсови и други държавни ценни книжа. Банкерът, прочее, винаги гледа да плаща малка лихва за парите, които получава и да иска за сумите, които излизат от касата му, лихви и комисионни, съобразно с обичаите на пиацата и положението на тържището на капиталите, както и според рисковете, които уговорените сделки представляват.

С банкерски операции се занимават частни банкерски фирми и финансови акционерни дружества. Някои от тия дружества, понеже са създадени за обществена полза и с определена цел, се ползуват с известни привилегии, които държавата им дава. На първо место от такива привилегировани дружества стоят: Банк-де-Франс (Banque de France) и Креди-Фонсие (Crédit Foncier).

Банк де Франс

Банк-де-Франс, още при основаването си през 1800 година, беше едно частно дружество, организирано от разни капиталисти. Между подписващите тогава акционери се числяха: Наполеон Бонапарт, Люсиен Бонапарт, Ортенсия де Бо-харне, Камбасерес, Лебрен, Сиейес, Одифре, Беррие, Давилие, Фулд, Гутшо, Хотингер, Мале, Перие, Селиер и пр. Последните седем основатели на тази банка достойно се представляват и сега във висшата банкова класа; техните банкерски къщи стоят на първо место.

Законът от 24 Жерминал XI г. (14 април 1803 г.) даде на устава на банката официален характер и я направи единственото съставено в Париж дружество, което има привилегия да издава банкноти. Нейните атрибуции, организацията й и нейната служба са изменени и допълнени със закона от 22 април 1806 год., с указа от 16 януари 1808 г., който окончателно уреди основния й устав, указите от 18 май и 3 септември 1808 г., закона от 17 май 1834 г., приказите от 15 юни 1834 и 25 март 1841 г. и с указите от 26 март 1848, 28 март 1852, 20 юли 1857 и 13 януари 1869 година.

Дружествен капитал

Първоначалният капитал на Банката е 30 милиона, разпределен на 30,000 акции по 1000 франка едната.

Законът от 24 Жерминал XI год. определя тоя капитал до 45 милиона. Със закона от 22 април 1806 г. капиталът се увеличава до 90 милиона, представляван от 90,000 акции, числото на които се намалява на 67,900, вследствие на откупените от самата Банка 22,100 акции.През 1848 г. се издават 23,350 нови акции, за да заместят акциите на Департаменталните банки, което обстоятелство докарва капитала до 91,250,000 фр. а числото на акциите до 91,250. Най-после, със закона от 9 юни 1857 капиталът се увеличава до 182,500,000 фр., за която цел се открива подписка за нови 91,250 акции по 1100 фр., от които 1000 фр. предназначени за капитал и 100 фр. за резерва.

Подписката е запазена само за акционерите, а произведението на емисията до сумата 100 милиона фр. е внесено в Държавното съкровище срещу 3% рента по курс 75.

Както казахме, числото на акциите възлиза на 182,500 които могат, по искане на притежателя, да се имобилизират.

Законът от 17 май 1834 г. позволява и да се ремобилизират.

Най-големият дивидент раздаден на акционерите е оня, добит от годишното упражнение през 1873 г. Тоя дивидент възлиза на 360 фр. 81 ст. А най-малкият дивидент - 60 л., е оня, раздаден през 1814 год.

Капиталът на Банк-де-Франс се вижда незначителен, сравнително с цифрата на оборота на нейните операции, който възлиза на няколко милиарда ; обаче требва да се вземе под внимание, че капиталът на банката няма значение; той може да се намали, без щета на банката или да се увеличи, без да се увеличи нейната сила.

Управление

Банката, ако беше без капитал, щеше да бъде една държавна банка. Но Банк-де-Франс запазва формата на акционерно дружество, за да си осигури самостойно управление. Тя се ръководи от един Управителен Съвет, състоящ се от петнадесет членове, които се назначават от акционерите и се избират измежду тях. Проверката на всичките операции на банката е възложена на трима цензори, които се назначават под същите условия.

Освен администраторите и цензорите, Управителният съвет на банката има и един управител и двама под-управители, които се назначават от Държавния глава.

Управителят председателствува Управителния съвет; той е натоварен с воденето на всичките работи на банката, като се подпомага от под-управителите в кръга на службите, които той им поверява.

Управителите на Банк-де-Франс се подпомагат от един Сконтов комитет, в който за членове влизат трима администратори от Управителния съвет и други дванадесет души, които тримата цензори избират измежду лицата, по представен от Управителния съвет списък. Избраните лица за членове на тоя комитет са акционери на банката, които се занимават с търговия в Париж.

Операции

Операциите на Банк-де-Франс, с изключение на ония по издаване на книжни пари, за които ще говорим по-нататък, се подразделят на две части, а именно:

Операции с притежателите на текущи сметки

Банк-де-Франс отваря в Париж, в клоновете си и в спомагателните си агентури сконтови текущи сметки, обикновени текущи сметки и авансови текущи сметки. Тя, освен това, отваря и външни текущи сметки, но това прави само в клоновете си.

Притежателите на тия разни текущи сметки се снабдяват с три книжки от следните образци:

  1. Чекове за вирменти, печатани с червен цвят, които са предназначени за прехвърляне на известна сума към кредита на друга текуща сметка на самото место.
  2. Прями чекове с морав цвят, които се издават на заповед или на носител и служат за теглене на суми.(Банката не взема никаква комисионна при оперирането с тия два вида чекове.)
  3. Посредствени чекове с розов цвят, които се издават изключително на заповед и се теглят срещу клоновете на банката, но не срещу оня, в който е отворена сметката. За тия чекове не се плаща комисионна, когато те служат за теглене на суми, произходящи от аванси или от предявени, било за сконтиране или за плащане в брой ефекти; но това става ако чековете са представени в петдневен срок, включително денят на предаването ефектите за сконтиране. Вън от тия условия, за посредствените чекове се плаща комисионна в размер 0,05 ст. за 100 фр., с минимум 0,50 ст. В единия и в другия случай, посредствените чекове требва да се представят в деня на издаването им на самото място, където сметката е отворена, за да им се постави контролен номер и да се облепят с гербова марка.

Сконтови текущи сметки

Те служат на притежателите им:

  • Да влагат суми в банката без разноски и лихви;
  • Да изтеглят суми с чекове, според показаните по-горе образци;
  • Да извършват вирменти в полза на лица, имащи текуща сметка при Банката в друг неин клон; тия вирменти се извършват с или без комисионна, както условията за посредствените чекове;
  • Да изплащат издадените или акцентирани от тях ефекти;
  • Да се кредитират: със суми по вирменти, произходящи от други текущи сметки; със суми внесени в Париж или в клоновете от трети лица, нямащи текущи сметки; със суми по отпуснати аванси срещу залог на ценни книжа; със суми от лихви на вложени на съхранение в Банката титри; със суми по дивиденти от акции на Банката и пр.;
  • Да предават за инкасиране на самото място всякакъв вид ефекти, падежите на които изтичат най-много след пет дни и сумата по които се минава на втория ден сутринта след падежа в кредита на текущата сметка, но след като се спадне комисионната за Банката и то в следния размер: 0,10 ст. за ефект от 400 фр. и надолу; 0,25 ст. за 1000 фр. (или 0,05 за 200 фр.) за ефекти от 400 фр. до 4000 фр.; и 1 фр. за ефекти на сума по-голяма от 4000 фр.
  • Да представят за сконтиране търговски ефекти, варанти и чекове срещу Париж, срещу градове, в които банката има клонове и агентури и срещу градове в района на клоновете й. За тези последните се приемат само ефекти с падежи: 5-то, 10-то, 15-то, 20-то, 25-то число и края на месеца.

Ефектите и варантите не могат да бъдат с падеж по-дълъг от три месеца. Първите требва да носят три подписа, а вторите - най-малко два подписа. Третият подпис на търговските ефекти може да се замени чрез прехвърляне или депозиране като гаранция, акции на Банката или ценни книжа, срещу които тя отпуща заеми (гл. по-долу заеми срещу ценни книжа).

Лихвата, която банката взема за сконтирани ефекти и варанти, се смята според числото на дните до падежа и по установеният от Управителния съвет процент. Сумата на събраната лихва не е по-малка от оная, която се следва за пет дни, нито по-малка от 0,10 ст. за всеки ефект.

Тия правила се прилагат, както за ефектите срещу местната пиаца, така и за ония от Париж срещу клоновете и от последните срещу Париж. За ефектите от клоновете срещу клоновете, както и за ефектите за инкасиране в районните градове или в ония на агентурите, без да се гледа на местото, където става сконтирането, обезателно е един минимум лихва за осем дни. Размерът на лихвата не е никога по-малък от 0,10 ст. за ефект.

Банк де Франс има:

  • 1 Централна Банка,
  • 94 Клонове,
  • 38 Агентури,
  • 20 Подагентури и
  • 105 Представителства в толкова градове. Всичко 258 банкови пиаци, действащи към 1 януари 1892 година.

Обикновени текущи сметки

Притежателите на тия сметки се ползуват с всичките преимущества на сконтовите текущи сметки, с изключение само на следните две ограничения:

  1. Те не могат да представляват ефекти за сконтиране и
  2. Сумите от инкасирани ефекти се минават в кредит на сметката с валор третия ден от падежа на ефектите.

Авансови текущи сметки

Текущите сметки на Банката могат да се преобърнат на специални текущи авансови сметки. Кредита, който се отваря в случая, не може да надминава сумата три милиона фр. Притежателят на такава една сметка депозира за гаранция само такива ценни книжа, срещу които банката отпуща заеми; заложените ценности требва да имат такава стойност, щото отвореният по сметката кредит да не превишава размера на заема, който банката би отпуснала срещу залог на тия ценни книжа.

Притежателят се ползува от сметката си чрез прями чекове платими в гишетата, където сметката е отворена, или чрез посредствени чекове, платими в кой и да е клон или агентура. За тия чекове не се плаща никаква комисионна; те могат да се издават и на дребни суми. Притежателят може да получи чрез Банката, или да преведе на трети лица, цялата сума или част от нея, с която той разполага по силата на отвореният му кредит.

Лихвите или дивидентите на заложените за гаранция на сметката ценни книжа се инкасират без никакви разноски и се минават в кредита на обикновената или авансовата текуща сметка, според желанието на притежателя на сметката. В задължение на текущата авансова сметка се минават само изтеглените суми и лихвите, без никакви други разноски; лихвите се сметат по установените за заемите проценти. Обаче, ако по сметката не е имало никакво движение в продължение на 6 месеца, за всяко изминало шестмесечие без движение притежателят плаща право комисионна 0,10 ст. за 25 фр. заложена пожизнена рента или 0,20 ст. за всеки заложен титър (акции или облигация). Авансираните суми могат винаги да се връщат, било изцяло или частично (чрез аконти).

Тоя вид сметки дава възможност на търговците да разполагат в банката с известна наличност, която им служи за обръщателни средства и то без никаква загуба от лихва, тъй като притежателите на такива сметки продължават да се ползуват от лихвите, които носят заложените от тях ценни книжа.

Външни текущи сметки

С тия сметки си служат търговците и индустриалците, които живеят вън от седалището на някоя банкова кантора. Притежателите на такива сметки влизат, прочее, писмено във връзка с най-близкия клон на банката. Външната текуща сметка във всичко прилича на сконтовата текуща сметка, с изключение само на това, че всичките операции се вършат чрез кореспонденция, без да става нужда притежателят да пътува. Последният изпраща бордерата и ефектите си чрез пощата, и клона му дава също по пощата очистване Клонът взема даже грижата да изпраща на трети лица, по указание на притежателя, част или всички суми, с които той разполага по сметката.

Всички тия пратки стават на разноски на притежателя, а рисковете по изпращането на банкнотите се обезпечават чрез застраховка в размер 0,10 ст. за 1000 фр. Ако притежателят живее в един град, който съвпада в района на някоя банкова кантора, той може чрез предварително заявление, адресирано до клона, да получи направо от него, без никакви разноски, сумите по инкасирани ефекти с падежи: 5-то, 10-то, 15-то, 20-то, 25-то число и края на месеца.

Заеми срещу ценни книжа

Банката отпуска, срещу установена от Управителния й съвет лихва и без никаква комисионна, заеми срещу залог на означените по-долу ценни книжа.

Размерът на заема е:

  • 80% срещу френски ренти, съкровищни бонове и облигации;
  • 75% срещу акции и облигации на по-главните железопътни линии във Франция и колониите й, срещу облигациите на Парижката градска община, срещу облигации на Креди-Фонсие, срещу Алжирски облигации; най-после и срещу книжа от известни заеми на департаменти и градове във Франция и на търговски камари;
  • 60% срещу акции от Източните, Орлеанските, Западните, Южните и Северните железници. Минимума на заема, който може да се отпусне, е 250 франка. Заемите се отпускат за 60 дни; тоя срок може да се продължи. Длъжникът е свободен да изплати преди падежа дължимата сума; обаче, във всеки случай, един минимум от 15 дена лихва е задължителен.

Лихвите, които носят заложените за гаранция на заема ценни книжа, се изплащат на длъжниците без никакви за тях разноски.

Поименните ценни книжа служат като гаранция на заема, само след като се препишат на името на банката. Последната взема само грижата да извърши без никакви разноски и в един твърде къс срок това преписване, когато представените за гаранция на заема ценности са: железопътни титри, такива от Парижката градска община и от Креди-Фонсие.

По искането на заемоискателите си в провинцията, банката извършва чрез борсови агенти продажбата на ценностите, срещу които е отпуснала заеми; пренасянето им се извършва от нея, а рисковете за из път се обезпечават чрез застраховка по 0,10 ст. за 1000 франка.

Парична заповеди - банката издава, по искането на всички нейни клиенти в Париж, в клоновете и в агентурите й, парични заповеди срещу всяка една от нейните кантори, като взема комисионна в размер 0,05ст. за 100 франка, с минимум 0,50ст. Сумата по всека парична заповед не може да бъде по-малка от 50 франка.